Tax Services in Bulgaria

Plan­ning all corporate taxes: income tax, VAT, with­hold­ing tax, div­i­dends tax and con­sid­er­ing the tax impact on your busi­ness, should play a sig­nif­i­cant role in every finan­cial step your com­pany in Bul­garia under­takes. As you would expect, Bulgarian Attorney & Finance Consult offers a com­prehensive con­sul­ta­tion on the entire set of taxes in Bulgaria – busi­ness taxes, taxes for non-residents, taxes on self-employment and inher­i­tance. We are solidly expe­ri­enced in the Bul­gar­ian tax regulations and laws and would be able to pro­vide you with any tax infor­ma­tion related to tax rates in Bul­garia, due dates for taxes, tax plan­ning and com­pli­ance tax ser­vices. Even further, we will be your trusted advisor who will help you to minimise your tax exposure and eventually improve your bottom line.
Our tax exper­tise includes ser­vices for res­i­dents and non-residents in:

• tax plan­ning and assess­ing of res­i­dents’ cur­rent cor­po­rate tax, income tax due date as well as annual tax assess­ment in con­nec­tion with the year-end clo­sure of accounts and annual income tax return ;
• assis­tance to res­i­dents for tax on self employ­ment, social secu­rity tax brack­ets, due date for income tax and annual tax return for self employed indi­vid­u­als;
• con­sul­ta­tions on Bul­gar­ian VAT tax Act, the applic­a­ble VAT in Bulgaria, VAT reg­is­tra­tion and prepa­ra­tion of monthly VAT tax returns;
• rep­re­sen­ta­tion before the national insti­tu­tions for taxes of non-residents for with­hold­ing taxes and taxes on div­i­dends, sub­mis­sion of non-resident tax returns, income tax on for­eign income, pay­ment of tax on income from shares and income tax on div­i­dends;
• estate plan­ning, prop­erty tax ser­vices, inher­i­tance tax and inher­i­tance tax rates, advices about with­hold­ing tax, taxes with­held from Bul­garia, with­hold­ing treaty and cor­po­ra­tions tax ;

Even if you con­sider that your busi­ness is not cur­rently in need for tax advice, you can seek for tax infor­ma­tion as at the moment Bul­gar­ian tax sys­tem almost apply tax free levy­ing of income for res­i­dents and non res­i­dents. Bul­garia offers an excel­lent income tax sys­tem with the low­est within EU tax rates – 10% tax rate for cor­po­rate tax and with­hold­ing tax rate for non res­i­dents, 5% rate of tax on div­i­dends and tax on income from shares and 20% VAT rate in Bul­garia.
Our account­ing tax ser­vices at Bulgarian Attorney & Finance Consult are designed to encom­pass the entire tax sys­tem in Bul­garia. We empha­size on your spe­cific tax needs and look for plain and work­ing solu­tions. We would advise you on income tax in Bul­garia, Bul­gar­ian VAT, Inher­i­tance tax level and taxes due dates, with­hold­ing tax in Bul­garia, div­i­dends and shares income and returns sub­mis­sion.
We con­stantly keep abreast of devel­op­ments and chang­ing of the Bul­gar­ian Tax Leg­is­la­tion, so that we timely inform and show you the most prof­itable and secure way ahead. We lis­ten to you, assess your tax needs and pro­vide you with fresh ideas for mit­i­gat­ing your company’s tax lia­bil­i­ties in Bulgaria.

Accounting services in Bulgaria, Bookkeeping

Con­trary to the pop­u­lar belief, not all account­ing services pro­vided by accountants in Bul­garia are the same. We believe that most of these con­sult­ing firms pro­vide the ‘basics’ of account­ing, which we call book­keep­ing or account­ing for small busi­nesses. These include:

• Main­te­nance of accoun­tancy and book­keep­ing
• Prepa­ra­tion of monthly VAT returns and account­ing for tax
• Annual Tax Returns for Cor­po­rate Tax
• Bank and Cash rec­on­cil­i­a­tion
• Fix Assets rec­on­cil­i­a­tion
• Account­ing for pay­roll
• Man­age­ment account­ing reports to share­hold­ers

 As an experienced and truly international account­ing company in Bul­garia Finance Consult aim to dif­fer from the other account­ing practices.
Our goal is to get to know you and your busi­ness and finally to bet­ter under­stand your accoun­tancy out­sourc­ing needs. As a rep­utable Con­sult­ing firm we wish to build part­ner­ships based on trust. By gain­ing a deep understanding about your busi­ness in Bulgaria, we can than deliver tai­lored busi­ness solu­tions in the account­ing & book­keep­ing, cor­po­rate ser­vices and tax in Bul­garia. Whether you have a small busi­ness in Bul­garia, you are a self employed non-resident, or a large multi­na­tional cor­po­ra­tion in Bul­garia, we aim to get bet­ter under­stand­ing of your account­ing needs which results in bet­ter finan­cial plan­ning advice. An essen­tial adjunct to this func­tion is our abil­ity to pro­vide near ‘real-time’ pro­fes­sional financial and account­ing ser­vices in full com­pli­ance with your needs and demands.


The Account­ing ser­vices pro­vided by Finance Consult are much more than just book­keep­ing.
We aim to deliver account­ing in a busi­ness. Today a considerable part of the business in Bul­garia chooses to out­source the accoun­ting and bookkeeping function. Espe­cially when it comes to branches, sub­sidiaries or sister-companies, there is an eco­nomic ben­e­fit to BPO the account­ing and bookkeeping ser­vices to spe­cial­ized account­ing firm. This is where Finance Consult steps in and gives you access to highly expe­ri­enced and qual­i­fied busi­ness con­sul­tants in the field of accounting ser­vices in Bul­garia. Our pol­icy is to iden­tify areas of your busi­ness, which can be out­sourced to us so that you could receive the best account­ing and book­keep­ing ser­vices in return.

If you require any account­ing or book­keep­ing ser­vices, or merely have an inquiry on taxes in Bul­garia we are just a phone call or email away. All you have to do is to con­tact us. We are eager, ready and capable to assist our clients with full range of busi­ness out­sourc­ing – incor­po­ra­tion of Bul­gar­ian com­pany, account­ing & book­keep­ing, pay­roll, tax and con­sult­ing ser­vices so that they can achieve those things that are of most impor­tance to them in a timely and accurately manner. After all – ‘infor­ma­tion is power’, but ‘time is money’!

Bulgaria is one of the most favorable tax jurisdictions in the EU. If you want to set up a new business, to invest in Bulgaria, or you would like to benefit from the lowest tax rate in the EU.
We are the leading provider of company registration, accounting, tax and legal services in Bulgaria.

We can help you set up and maintain your business in Bulgaria, offering competitive pricing, high levels of expertise, trust and professionalism. Get in touch with our friendly for a free consultation.


Bulgarian Taxation Rates:

Profit Tax FLAT 10%
 
Dividend Tax within the EU 0%

VAT within the EU 0%

Personal Income Tax FLAT 10%

Bulgarian Attorney has the pleasure to offer as an additional service on-line registration of companies in Bulgaria for foreign investors. The package of services includes 100% all legal procedures necessary for the registration of a company in Bulgaria, namely:

• registration of the company in the trade register;
• tax-statistic registration of the company;
• social insurance registration of the company;
• opening of a bank account on the name of the new company;
• preparation of the company's seal;
• we are using our own money for the company's capital;
• unlimited nominal company's office for free - the office of our legal department will be used as official business address of the new company;

N.B.! The registration of the company will be made through internet so your personal presence in Bulgaria will not be necessary. 

Bulgarian Taxation Rates:

Profit Tax FLAT 10%
 
Dividend Tax within the EU 0%

VAT within the EU 0%

Personal Income Tax FLAT 10%

Определение № 760/11.10.11г. ОС Пазарджик


За да се произнесе, съдът взе в предвид следното:
Производството е въззивно, по реда на 274 и сл. от ГПК - за въззивен контрол по отношение на разпореждане на районния съд.


I. Развитие на съдебното производство.
Районен съд Пазарджик е сезиран със заявление, подадено от "Юробанк и ЕФ Джи България" АД гр. София.
Със заявлението е поискано от районния съд да издаде в полза на молителя Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на документ по чл. 417 т.2 от ГПК против длъжника ***************. 
С разпореждане от 01.03.2011г., на районен съд Пазарджик, постановено по гр. дело № 850/2011г. , районният съд е уважил искането на заявителя, като е постановил да се издаде Заповед за незабавно изпълнение № 545/01.03.2011г., във основа на документ по чл. 417 т.2 от ГПК и изпълнителен лист,  издаден на 14.03.2011г. 
Против разпореждането на съда е подадена частна жалба от длъжника ***********. В частната жалба се твърди, че разпореждането на съда е незаконосъобразно и необосновано.  Моли съда да отмени обжалваното разпореждане. Сочи доказателства в подкрепа на частната  жалба.   
В срока по чл. 276 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от противната страна по частната жалба "Юробанк и ЕФ Джи България" АД гр. София.
В отговора се оспорва частната жалба. Искането е да се потвърди разпореждането на райония съд, като правилно и законообразно, а частната жалба да се остави без уважение, като неоснователна.

II. Правни изводи
Частната жалба е процесуално допустима, тъй като:
- изхожда от активно легитимирана страна в процеса
- насочена е против съдебен акт, който подлежи на въззивен контрол (чл. 274 ал.1 т.2 от ГПК във вр. с чл. 419 от ГПК).
- подадена е в преклузивния двуседмичен срок по чл. 419 ал.1 от ГПК. (Заповедта за незабавно изпълнение е връчена на длъжника от съдебния изпълнител на 20.06.2011г., а частната жалба е постъпила в районния съд на 24.06.2011г. )
Разгледана по същество частната жалба се явява основателна.
Текстът на чл. 418 ал.2 от ГПК посочва обхватът на проверката при подадено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист. Съдът е длъжен да провери кумулативното наличие на две предпоставки:
- дали представеният документ е редовен от външна страна и
- дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника;
Документът ще бъде редовен от външна страна , когато:
    - неговата "форма" съответства по "вид" на документа по чл. 417 от ГПК, от който страната черпи материалните си права (основава вземането си)
    - съдържанието на документа при външен преглед създава яснота относно неговото авторство и материализираното в него вземане;
Документът ще удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, когато съдържанието на документа установява съществуване ( ликвидност ) и изискуемост на вземането.
В ГПК няма легално определение на понятието "извлечения от счетоводните книги". Такова определение не се съдържа и в специалните нормативни актове, регулиращи материята, свързана с кредитирането на физически и юридически лица (ЗПК, ЗБНБ, ЗКИ). Нито в ГПК, нито в посочените закони се поставени някакви специфични изисквания за реквизитите, които следва да съдържа извлечението от счетоводните книги. При това положение съдебната практика на ВКС се обединява около становището, че извлечението от счетоводните книги ще бъде документ, който е редовен при външен преглед когато този документ възпроизвежда съдържанието на съответните счетоводни записвания. Съдебната практика на ВКС приема също така, че възпроизвеждане на съдържанието на съответните счетоводни записвания може да се извърши също така чрез два техническиспособа:
- чрез извлечението от счетоводните записвания, когато то напълно възпроизвежда счетоводните записвания ( извлечението съдържа всички необходими данни, които индивидуализират вземането по основание и размер); 
- чрез извлечение от счетоводните книги, към което е приложен договора за банков кредит, договора за поръчителство, погасителен план и други документи.
При тези данни извода на районния съд за редовноспа на документа от външна страна е правилен изаконосъобразен. 
Неправилен е обаче извода относно изискуемостта на вземането. В обстоятелствената част на заявлението кредитора се позовава на предсрочна изискуемост на вземането, при условията на чл. 15 от договора за потребителски кредит. В този текст от договора са посочени условията, при което настъпва предсрочната изискуемост на вземането — неплащането изцяло и отчасти на погасителните вноски, включващи главница и договорна лихва, както и неизпълнение на което и да е друго задължение по договора. 
       Текста предвижда автоматична изискуемост на вземането,при насгьпването на посочените условия, без да е нужно волеизявление да длъжника. При така въведените твърдения в заявлението ,заявителя следваше да представи писмени доказателства за настъпипата предсрочна изискуемост. Както бе посочено по — горе предсрочната изискуемост настъпва по силата на договора, без да е нужно обявяването й на длъжника , поради което заявителя няма задължение да представя доказателстsа за изявената си воля ,че счита кредита за предсрочно изискуем. Доказателства обаче за настъпилата предсрочна изискуемост кредитора следва да представи със заявлението си . Това означава, че извлечението от счетоводните книги или допълнително представени към него писмени доказателства трябва да съдържат информация за броя и размера на неизплатените погасителни вноски,  както и за момента на настъпване на предсрочната изискуемост. Такива доказателства липсват към заявлението        От обстоятелствата , каито са посочени в заявлението и от съдържанието на извлечението от счетоводните книги може да се предположи , че предсрочната изискуемост е настьпила към 25. 01.2011г., но това са само предположения . Липсват каквито и да са доказателства за настъпила предсрочна изискуемост на вземането . Следва да се отбележи , че нито в заявлението, нито в извлечението от счетоводните книги е посочен момента на предсрочната изискуемост на вземането . Дори да беше посочен този момент , това не е достатъчно , за да се направи извод за изискуемост на вземането . Твърденията следва да се установят с писмени доказателства .

Второто основание , за да се откаже издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист е липсата на активна материална легитимация на заявителя . 3аявителят не е носител на вземането, поради което не може да претендира издаването е негова полза на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. С частната жалба са представени писмени доказателства , от които се установява , че преди настъпване на твърдяната предсрочна изискуемост на вземането ( 25. 01. 2011г.) и преди подаване на заявлението ( 25. 02. 2011г. ) кредитора е прехвърли ваемането си на друг кредитор с договора за цесия or 2009г. Това обстоятелство не се оспорва от заявителя в заповедното производство . Възраженията , които се правят от страната са свързани с приложението на чл. 419 ал.11 от ГПК — частната жалба може да основе само на съображения , извлечени от актовете по чл.417 от ГПК . Твърди се , че възражението не следва да се взема предвид от въззивната инстанция ,тъй като към заявлението няма приложени доказателства за прехвърляне на вземането . Възражението е неоснователно, тъй като частната жалба се основава именно на съображения , извлечени от представените със заявлението документи(извлечение от счетоводните книги и другите описани по — горе документи ). Абсолютно изискване на закона е заявителя да има качеството на „ кредитор „ спрямо длъжника. Това е посочено , като в текста на чл. 417 т.2 от ГПК , така и в текстовете на чл. 418ал.11 и ал. 111 от ГПК , в които е поставено изискването заявителя да има „ вземане „ по отношение на длъжника,което означава , че той трябва да има качеството на " кредитор „. При положение ,че заявителя е прехвърлил вземането си преди подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и дори преди предсрочната изискуемост на вземането, той няма качеството на „кредитор „ спрямо длъжника, тьй като няма вземане. Вземането принадлежи на новия кредитор по силата на договора за цесия, който е активно легитимиран да предяви вземането си пред съд, включително и по реда на заповедното производство . Да се допусне издаване на заповед за незабавно изпълнение в полза на стария кредитор означава длъжника да бъде обременен за едно и също задължение два пъти( при положение ,че новия кредитор също поиска да реализира вземането си ), което противоречи на закона  — чл.99 ал. 11 от 33Д ( вземането е преминало върху новия кредитор с всички привилегии и обезпечения, включително с изтеклите лихви ). 

Порочните  практики на  банките  при  изготвяне  на  договори  за  потребителски  и ипотечни кредити  принуди  законодателят (разбира се не без намесата ЕС) да  „сътвори“   Закон   за  потребителския  кредит. Вътрешното ми убеждение е, законодателството ни в тази област е все още непълно и обслужващо частни интереси и се налагат още редица промени и допълнения за да можем да се гордеем с него, и най-важното да защитава правата и интересите на всички в еднаква степен.
Тези процеси няма да настъпят от самосебе си, необходими са усилията на много хора и най-вече  на решимостта на българските граждани да търсят и защитават правата си, а не да чакат някой друг да го стори вместо тях.
В  чл.7  на  същия  закон   изрично  е  посочено, че  Договорът  за  потребителски  кредит   се  изготвя  на  ясен  и  разбираем  език.
Какво  беше  положението  преди  влизането  в  сила  на  ЗПК/закона за потребителския кредит/ ?
Почти  всеки  втори  българин  разчита  на  кредитиране  от  някоя  банка. Това разбира се е нормално и необходимо. Разумното кредитиране е ключът към развитието на всяка икономика.
В  България -  банки -бол! За  да  се  пребори  с  голямата  конкуренция, всяка  се  стреми  да  предложи  по-примамливи  оферти  за  отпускане  на  кредити. Обещават  промоционален/ нисък/  лихвен  процент, обещават  намаляване  на  надбавката  върху  БЛП/базовия  лихвен  процент/ и  какво  ли  още  не…докато  уловът  клъвне. Маса от кредити бяха раздадени в завишение на пазарната стойност на представеното обезпечение /ипотека и др./
Всеки  кредитополучател  предварително  си  е  преценил  възможностите  за  обслужване  на  кредита  съобразно  месечния  си  доход. Няколко  месеца  всичко  върви  по  начертания  план, кредитът  се  обслужва  редовно  и  никой  няма  проблеми.  После  по  правило  кредитополучателят  бива  изненадан  било  с  уведомление  от  „неговата“ банка,  с  което  последната  го  уведомява за  увеличаване  на  лихвата  по отпуснатия  му   кредит,  било  изненадата  го  „причаква“  на  касата  при  внасяне  на  поредната  месечна  погасителна  вноска.
Повишаването  на  лихвите  върху  кредита  води  до  чувствително  увеличаване  на  размера  на  месечната  погасителна  вноска, а  последното  накърнява   финансовия  баланс   на  кредитополучателя. Той  прави  отчаяни  опити  да  спаси  положението, като  се  съгласява  да  внася   увеличената  месечна  вноска.Колко  месеца  ще  издържи? Започва  да закъснява   с  вноските  или  пък  да  ги  внася  на  части,  да  пропуска  вноски. Някои  банки  включват  силно  рестриктивни  условия  в предлаганите  от  тях  договори, например:  частичното  внасяне  дори  само  на  една  месечна  погасителна  вноска  води  до  предсрочна  изискуемост  на  целия  остатък  от  кредита,  други  банки  постигат  същия  резултат  с просрочването на една  до  три месечни погасителни вноски.
Не  е  изключено  банката  да  покаже  „милост“  и  да  предложи  на  нередовния  длъжник  преструктуриране/ предоговаряне/  на условията  по кредита,  което  задължително  означава  удължаване на срока, увеличен размер на лихви и вноски  и  прочие  такси  и  комисионни в  полза  на  банката  по  обслужването  на  кредита.
Образно  казано,  ако  при  сключването  на  договора  за  кредит  кредитополучателят  сам  си  е  надянал  примка  на  шията, то  затягането й е  въпрос  на  време  и  на  преценка  на“неговата“ банка.
ЗАЩО  СТАВА  ТАКА?
Причините  са  комплексни.  Една  от  най-важните  се  корени  в  поведението  на  самия  потребител-кандидат  за  кредит. Воден  от  нуждата  и   желанието  на  всяка  цена  да  получи   необходимия  му  кредит той  рядко  прочита  обемистия  проект  за  договор, подготвен  от оторизирани от банката лица,  пък  и  да  успее  да  го  прочете  едва  ли  всичко  ще  разбере.  Въпреки  това  не  търси  компетентен  съвет  и  подписва  всичко, което му се поднесе  с  нетърпение  в  очакване  на  сумата  по  кредита.
За  жалост  както  и  по-горе  споменах    радостта  на  кредитополучателя е  кратка. Трябва да се знае, че става въпрос за  нарушаване на закона и злоупотреба от страна на банките. Че, нормативни текстове в нашето законодателство противоречат напълно на европейското законодателство, с което трябва да се синхронизираме.  Нищожни са клаузите, с които банките едностранно  променят лихвите по кредитите или която и да е клауза от договора ви едностранно и следва да се върнем към класиката в договорното право, а именно – две страни равнопоставено да решават какви да бъдат взаимоотношенията им.
Тази нищожност обаче трябва да бъде прогласена от съда.
Нищожни са също всички (макар и надлежно подписани от потребителите) неравностойни клаузи, такива, които не са били индивидуално договорени,  а  са изготвени от търговеца и  просто предоставени на потребителя да бъдат подписани.
пример: из  „    Договор  за  потребителски  кредит: „За  предоставения  кредит  КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ заплаща  лихва,  формирана от  базов  лихвен  процент   за  този  вид  кредит,ОПРЕДЕЛЯН  ПЕРИОДИЧНО  ОТ  КРЕДИТОРА/БАНКАТА/.По  нейно   усмотрение,  без  участието  на  кредитополучателя,  който  само  трябва  да  се  съгласява    и  да  плаща  по-високите  лихви.
Банка  сама  решава  как,   кога  и  с  колко  %   да   повишава  лихвения  процент  по  отпуснатите  кредити,  но  за  повечето  случаи  важи  следното:
Предвидената  по  договора  за  потребителски кредит  лихва,  която  следва  да  заплати  кредитополучателят  представлява  ЦЕНАТА  НА  КРЕДИТА. Чрез  едностранното  и следователно,  неправомерно  увеличаване  размера  на  лихвите  ТЯ  нараства  непрекъснато  и  в  края  на  изтичането на срока на  договора  е  МНОГО  ПО-ВИСОКА. За  сметка  на  потребителя,  който  бива  ощетен  поради  смяна  на  правилата  само  от   едната    страна   по  договора.

Напоследък в следствие на влошеното състояние на икономиката все повече хора изпитват трудности да обслужват своите кредити, лизинги към банки и други финансови формирования.
Имате    лош,  необслужван  кредит, изпитвате трудности по отношение на месечните Ви лизингови вноски?
Такъв  е всеки,  по  който  не  сте  внесли  от  една  до  три  и  повече  месечни  погасителни  вноски. Продължавате  да  внасяте  изцяло  или  частично  месечните си погасителни  вноски  по  договора  за  кредит/лизинг и си  мислите,  че  всичко  е  наред.
Какво следва от това?
Кредиторът Ви изготвя и внася в съответния съд искане за издаване на Заповед за изпълнение. Когато искането отговаря на определени изисквания, съдът уважава искането и издава Заповед за изпълнение в определените от закона срокове, препис от нея се връчва на длъжника.
Когато със заявлението са представени документи изброени в чл.417, кредиторът може да поиска от съда да постанови незабавно изпълнение и да издаде изпълнителен лист.
В тези случаи,  НЕОЧАКВАНО   получавате   ПДИ/ призовка  за  доброволно  изпълнение / от  ЧСИ/частен  съдебен  изпълнител/ или държавен съдебен изпълнител,  към  която  е  приложена  Заповед  за  незабавно изпълнение/.  По  правило  се  търси  сума  много  по-голяма  по  размер  от  този на получения от вас  кредит. Това е така, защото към дължимата от Вас сума са прибавени лихви и разходите по издаване на заповедтта за изпълнение.
СРЕЩУ  ВАС    БАНКАТА  /кредиторът/ Е   ОБРАЗУВАЛА   ИЗПЪЛНИТЕЛНО  ДЕЛО   И  ТЪРСИ   СЪДЕБНО  ИЗПЪЛНЕНИЕ !!! Що  е  то  и  как  да  се  защитим  от  него? Банките  са  облагодетелствувани от закона.
Те  разполагат  с  правна  възможност  само  със  заявление (без да завеждат съдебно дело)  до  съответния  районен  съд,  към  което  са  приложили  „извлечение  от  счетоводни  книги“  на  банката  в  три  дневен  срок  да  се  снабдят със  Заповед  за  незабавно  изпълнение  и   с  изпълнителен  лист  срещу  кредитополучателя- длъжник.
Трябва да знаете, че механизмите за това са страшни. Законът в България по неизвестна причина приравнява банките към общини и държавни институции, когато трябва да събират вземания, въпреки че банките са частни субекти. И не би трябвало да се ползват с облекчените възможности, дадени на държавни субекти.
Питам:  “Защо банките в България са освободени от задължението на всички останали частно-правни субекти да водят в такива случаи състезателно производство и да доказват тези свои права, а вместо това имат шанса с една заповед да смачкат човека?”
Защо е нарушен в този случай прогласения в правото принцип, че всеки „Има право на справедлив съдебен процес“?
Повечето  банки  предпочитат да  работят  с  частни  съдебни  изпълнители, за  тях  не  е  проблем  да  заплатят  високите  такси  за  образуване  на  изпълнителното дело  и за  действията /запори,  възбрани, описи и продажба  на  движими  и  недвижими  вещи/,  които  ще  поискат  от  съдебния  изпълнител  да  извърши  срещу  длъжниковото  имущество  с  цел  да  събере  по  принудителен  ред  вземането  на  банката. Всички  такси  по  изпълнението  се  прибавят  към  дълга  на  длъжника  и  го  увеличават.
ЗАЩИТА  НА  ДЛЪЖНИКА  СРЕЩУ  СЪДЕБНОТО  ИЗПЪЛНЕНИЕ
Разбира  се, съдебният  изпълнител  първо  ще  изпрати  на  длъжника  покана  за  доброволно  изпълнение /ПДИ/,  ще  му  даде  14 дневен срок за  доброволно  изпълнене  -  СПАСИТЕЛЕН  ПОЯС  ЗА  ДЛЪЖНИКА.
АТАКАТА  Е  НАЙ-ДОБРАТА  ЗАЩИТА, принцип известен от древността!
целта-  ОБЕЗСИЛВАНЕ  НА  ЗАПОВЕДТА   И  ИЗП.  ЛИСТ
КАК  СТАВА  ТОВА?
В  14  дневен срок от  получаването  на  ПДИ,  длъжникът  може:
1/  Да  подаде  възражение  до  съда,  издал  заповедта   и  изпълнителния  лист  срещу  него.
Възражението  не  е  свободен  текст, а е по  образец:
ПОСЛЕДИЦА:
Ако  в  едномесечен  срок  банката  не  предяви  иск  пред  съда,  за  да  докаже  вземането  си  срещу  длъжника -  съдът  е  длъжен  да  обезсили  заповедта  и  изп. лист следва: прекратяване    на  изпълнителното дело.
2/ Да  подаде  частна  жалба   срещу  Разпореждането  на  съда,  с  което  е  наредил  издаването  на  Заповедта  за  незабавно  изпълнение. ПОСЛЕДИЦА:
При  уважаване  на  частната  жалба   се  обезсилват  заповедта  и  изпълнителния  лист. Следва : прекратяване  на  изпълнителното  дело  при  Съдебния  изпълнител. следва  продължение

Имущество и бъдещите вземания, които не могат да се отнемат се наричат несеквертируемо имущество или доход и чрез него законът предоставя възможност за защита на осъденото лице. Несеквертируеми могат да бъдат доходите и вещите на длъжника, в зависимост от това върху какво е насочено принудителното изпълнение. В този ред на мисли длъжникът може да предложи изпълнението да бъде насочено върху друга вещ или вземане. В ГПК и по-конкретно чл.444 са посочени несеквертируемите вещи на длъжника. В него се гласи следното „Изпълнението не може да бъде насочено върху следните вещи на длъжника – физическо лице:
1. вещи за обикновено употребление на длъжника и на неговото семейство, посочени в списък, приет от Министерския съвет;
2. необходимата храна на длъжника и неговото семейство за един месец, а за земеделските стопани – до нова реколта, или равностойността й в други земеделски произведения, ако няма такава;
3. необходимите горива за отопление, готвене и осветление за три месеца;
4. машините, инструментите, пособията и книгите, необходими лично на длъжника, упражняващ свободна професия, или на занаятчия за упражняване на неговото занятие;
5. земите на длъжника – земеделски стопанин: градини и лозя с площ общо до 5 дка или ниви или ливади с площ до 30 дка, и необходимите за воденето на стопанството машини и инвентар, както и торовете, средствата за растителна защита и семето за посев – за една година;
6. необходимите две глави работен добитък, една крава, пет глави дребен добитък, десет пчелни кошера и домашните птици, както и необходимата храна за изхранването им до нова реколта или до пускането на паша;
7. жилището на длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в него; ако жилището надхвърля жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му, определени с наредба на Министерския съвет, надвишаващата част от него се продава, ако са налице условията по чл. 39, ал. 2 от Закона за собствеността;
8. предвидените в друг закон вещи и вземания като неподлежащи на принудително изпълнение.”
Добре е да се знае обаче, че условието за несеквертируемост на вещите отпада, върху тях е учреден залог или ипотека и взискателят по делото е ипотекарния кредитор. Това означава, че вещите (движими или недвижими), предоставени на банката-кредитор при отпускането на заем не могат да бъдат несеквертируеми.
Пълния списък с несеквестируеми вещи на длъжник по ал. 1 на чл. 444, можете да прочетете е Постановление No 113 на Министерски съвет от 2003 г. (отворете стр. 2 на прикачения файл).

Масово налаганите напоследък забрани за напускане на страната поради наличието на финансови задължения са обявени за противозаконни като противоречащи на европейското право. Това стана с решение на българския съд от 24 март 2010 г.
Договорът за създаване на Европейската общност (ДЕО) гарантира правото на свободно движение на всички граждани на съюза (чл. 17 и 18). Директива 2004/38/ЕО на Европейския съвет е въвела и забрана за страните членки да въвеждат каквито и да е ограничения за свободното движение на гражданите, освен при съображения, свързани с обществения ред, обществената сигурност и общественото здраве.
Директивата изрично забранява въвеждането на каквито и да е ограничения за постигането на икономически цели, като например изплащането на дълг.
Досега българското законодателство допускаше налагането на подобно ограничение за напускане на страната при наличието на задължение в размер над 5 000 лева. Преди време това ставаше по реда на чл. 76, т. 3 от Закона за българските документи за самоличност, а сега – на основание чл. 75, ал. 6 от Закона за българските лични документи.
Със свое решение по административно дело 13704/2009г. Върховният административен съд (ВАС) дерогира (отмени) прилагането на тези ограничителни разпоредби от българското законодателство поради противоречието им с европейското право.
За юристите в България това съдебно решение е от изключително значение, защото показва как на практика европейското право може да се прилага пряко от българските съдилища, които могат да игнорират действието на несъвършените или неосъвременени български закони.
За всички български граждани съдебното решение гарантира свобода на придвижване в рамките на съюза и страните от Европейската икономическа общност (Швейцария, Лихтенщайн, Норвегия, Исландия), а наложените такива ограничителни мерки следва да бъдат незабавно отменени. На основание това съдебно решение на ВАС всеки гражданин може да иска наложената му такава ограничителна мярка да бъде отменена.
В обществен план съдебното решение поставя въпроса: Необходимо ли е изобщо съществуването на ограничителна мярка за пътуванията на българските граждани при наличието на техни финансови задължения?
Автор на статията е колегата Адв. Стефан Петков адвокат по спечеленото дело.

Българският Граждански процесуален кодекс предвижда възможността в полза на кредитора и по негово искане да бъде постановено незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист.
ГПК изрично изброява в чл.417 хипотезите, при които кредитора може да поиска издаване на Заповед за изпълнение.
Какво на практика означава това?
Чл. 417. Заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение и когато вземането, независимо от неговата цена, се основава на:
1. акт на административен орган, по който допускането на изпълнението е възложено на гражданските съдилища;
2. документ или извлечение от счетоводни книги, с които се установяват вземания на държавните учреждения, общините и банките;
3. нотариален акт, спогодба или друг договор с нотариална заверка на подписите относно съдържащите се в тях задължения за заплащане на парични суми или други заместими вещи, както и задължения за предаване на определени вещи;
4. извлечение от регистъра на особените залози за вписано обезпечение и за започване на изпълнението – относно предаването на заложени вещи;
5. извлечение от регистъра на особените залози за вписан договор за продажба със запазване на собствеността до изплащане на цената или договор за лизинг – относно връщането на продадени или отдадени на лизинг вещи;
6. договор за залог или ипотечен акт по чл. 160 и чл. 173, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите;
7. влязъл в сила акт за установяване на частно държавно или общинско вземане, когато изпълнението му става по реда на този кодекс;
8. акт за начет;
9. запис на заповед, менителница или приравнена на тях друга ценна книга на заповед, както и облигация или купони по нея.
Според разпоредбата на този член заповед за изпълнение, т.е. изпълнителен лист срещу длъжник, съдът може да издаде без да призовава длъжника.
Тази процедура може да е законосъобразна, когато задължението е следствие на нотариален акт, спогодба или друг договор (т.3), извлечение от регистъра на особените залози ( т.4 и 5), договор за залог или ипотечен акт (т.6), запис на заповед, менителница и пр. (т.9), т.е. когато имаме съгласието на страната по сделката, която е длъжник, изпълнението да започне без допълнителна съдебна процедура.
Когато обаче имаме акт на административен орган (т.1), акт за установяване на частно държавно или общинско вземане ( т.7), акт за начет (т.8), независимо че страната, която е обявена за нарушител или за длъжник е уведомена чрез този акт каква е глобата или задължението, което му е определил административният орган, редно е този административен акт да мине през съда. Съдът да го прецени както по основание, така и по същество, т.е. по размер, ако лицето (нарушителят, длъжникът) оспорва изцяло или отчасти действията на този административен орган.
Ако приемем актовете на административните органи за безапелационни доказателства, това означава да разтворим още по-широко врати за произвол на държавната и общинската администрация, да насърчаваме корупцията и организираната престъпност.
Именно затова чл. 6 на Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи (а тази конвенция има предимство пред вътрешното ни законодателство по силата на чл. 5(4) на конституцията) разпорежда: “Всяко лице, при решаването на правен спор относно неговите граждански права и задължения или основателността на каквото и да е наказателно обвинение срещу него, има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона. Съдебното решение се обявява публично, но пресата и публиката могат да бъдат отстранявани по време на целия или на част от съдебния процес в интерес на нравствеността, обществената и националната сигурност в едно демократично общество, когато това се изисква от интересите на непълнолетните лица или за защита на личния живот на страните по делото или, само в необходимата според съда степен, в случаите, когато поради особени обстоятелства публичността би нанесла вреда на интересите на правосъдието. В тези случаи задължение на съда е да мотивира основанията си за тези ограничения.”
Проблемът е фундаментален от гледна точка на философията на правото и неслучайно се регламентира в чл. 6 на Европейската конвенция. В правовите държави държавната власт се разделя на законодателна, изпълнителна и съдебна (чл.8 на Конституцията на РБ). Задължителни за всички държавни органи, за организациите и гражданите са законите и решенията на Народното събрание (чл.86 ал.2 на конституцията). Актовете на изпълнителната власт (т.е. на държавната администрация и на общинските власти) не могат да задължават гражданите и обществото. Те се издават въз основа и в изпълнение на законите (чл. 114, 115, 116(1) на конституцията) и тяхната цел е да подпомагат и улесняват държавните и общинските служители в действията им по прилагането на законите.
Не би могло и да бъде другояче. Изпълнителната власт затова се нарича изпълнителна, за да изпълнява волята на народа така, както е разписано в конституцията. Една наредба например, не може да задължава непосредствено гражданите, но ако тази наредба е издадена в стриктно съответствие със закона, то законът, на който се позовава наредбата, а не самата наредба задължава гражданите. Така е в правовите държави. Така е разписал и Върховният законодател – Седмото Велико народно събрание.
Що се отнася до т. 2 на чл. 417 ГПК – изпълнителен лист да се издава въз основа на документ или извлечение от счетоводните книги, без съдът да призовава лицето, обявено за длъжник, това е абсурд, съществуващ вероятно само в нашето “право”. На какво правно основание се допуска, че документът или извлечението от счетоводни книги вярно отразява съдържащите се в него факти и обстоятелства, а не е документ с невярно съдържание?
Да вземем случаите с “Топлофикация”: нито една нейна фактура не може да бъде доказана в съда нито по размер, нито по основание. Затова различни лобита са наложили противоконституционния текст на чл. 417 в ГПК. Именно по силата на този противоконституционен текст десетки хиляди граждани научават, без да е имало справедливо и публично гледане на делото им в съда, че срещу тях вече има влязла в сила заповед за изпълнение.
Още по-интересна е правната възможност заложена в т.2, в която единствено на банките е дадена изрична възможност да се възползват от разпоредбата и са приравнени на държавата и общините, когато трябва да събират вземания, въпреки че банките са частни субекти. И не би трябвало да се ползват с облекчените възможности, дадени на държавата.  Защо банките в България са освободени от задължението на всички останали гражданско правни субекти да водят в такива случаи състезателно производство и да доказват тези свои права, а вместо това имат шанса с една заповед да се снабдят с осъдителен акт?
Веднъж снабдил се със съдебно изпълнително основание кредиторът ви има възможността  да стартира процедура по принудително събиране на своето вземане – изпълнително дело.
Обжалването на разпореждането за издаване   на  заповед  за  незабавно изпълнение не спира  същото,  но  ако  е  добре  проведено   може  да  доведе  до  обезсилване  на  заповедта   и  изпълнителния  лист   и най-важното -  до  прекратяване  на  изпълнителното  дело.Разпореждането  се  обжалва  пред  въззивния  съд  с  частна  жалба  в двуседмичен срок от връчването на  длъжника  на  ПДИ/ призовка за доброволно  изпълнение / заедно  с  препис  от  заповедта за незабавно  изпълнение  от съдебен изпълнител.

ПРИНУДИТЕЛНОТО ИЗПЪЛНЕНИЕ

  е финалът на съдебния процес. То включва в себе си възможността на ищеца, в чиято полза е постановено съдебното решение да изисква от съответния орган на изпълнение да предприеме всички действия, включени в неговите правомощия и визирани в закона с цел удовлетворяване на вземането му.
За да възникне правото на принудително изпълнение необходимо е да съществува притезание, което да се нуждае от принудително удовлетворяване, тъй като не е доброволно удовлетворено и съответен изпълнителен титул.
Мерки на принудително изпълнение:

• запор на движими вещи,
• възбрана на недвижими имоти,
• опис и оценка на недвижим имот,
• извършване на публична продан на недвижим имот,
• запор върху банкови сметки на длъжника,
• запор върху МПС,
• въвод във владение,
• принудително отнемане на движими вещи,
• изпълнение върху дялове в търговско дружество,
• изпълнение на задължение за предаване на дете,
• изпълнение върху вещи съпружеска имуществена общност.

Съгласно чл. 404 ГПК на принудително изпълнение подлежат:
т. 1. – влезлите в сила решения и определения на съдилищата, осъдителните решения на въззивните съдилища, заповедите за изпълнение, съдебно-спогодителните протоколи, решенията и заповедите за изпълнение, които които подлежат или по които е допуснато предварително или незабавно изпълнение, както и решенията на арбитражните съдилища и сключените пред тях спогодби по арбитражни дела,
т. 2. – решенията, актовете и съдебно-спогодителните протоколи на чуждестранните съдилища, които подлежат на изпълнение на територията на Република България без нарочно производство,
т. 3. – решенията, актовете и съдебно-спогодителните протоколи на чуждестранните съдилища, както и решенията на чуждестранните арбитражни съдилища и сключените пред тях спогодби по арбитражни дела, по които е допуснатоо изпълнение на територията на република България.
Съгласно чл. 405 ГПК е необходимо да бъде подадена писмена молба, препис от която се връчва на длъжника.
Според чл. 405, ал. ІІ ГПК компетентните съдилища, които се произнасят по тези молби, са следните:

• в случаите на чл. 404, т. 1 ГПК: първоинстанционният съд, който е разглеждал делото или съдът, който е издал заповедта за изпълнение, а когато актът подлежи на незабавно изпълнение – съдът, който е постановил решението или заповедта за изпълнение.
• В случаите на чл. 404, т. 2 и т. 3 ГПК – съдът по допускането на изпълнението.
• По отношение решенията на местните арбитражни съдилища и сключените пред тях спогодби по арбитражни дела – Софийски градски съд.

Разпореждането, с което се уважава или отхвърля молбата за издаване на изпълнителен лист, подлежи на обжалване в 14 дневен срок – чл. 407 ГПК.
В Република България съдебните изпълнители са:

1. Държавни съдебни изпълнители
2. Частни съдебни изпълнители.

Статутът на частните съдебни изпълнители е уреден в Закона за частното съдебно изпълнение. Според този закон /разпоредбата на чл. 2/ частен съдебен изпълнител е лице, на което държавата възлага принудително изпълнение на частни притезания.
За да започне процесът на принудителното изпълнение, необходимо е да се подаде писмена молба от заинтересованата страна до съдебния изпълнител – Държавен или частен, с приложен към нея изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение.. В молбата трябва да се посочи изпълнителният способ, който в течение на изпълнителното производство може да бъде променен /чл. 426 ГПК/.
Местната компетентност на съдебния изпълнител е уредена в чл. 427 ГПК.
Чл. 427. (1) Молбата за изпълнение се подава до съдебния изпълнител, в чийто район се намират:
1. движимите или недвижимите вещи, върху които е насочено изпълнението;
2. постоянният адрес или седалището на третото задължено лице, когато изпълнението е насочено върху вземания на длъжника към него;
3. местоизпълнението на задълженията за действие или бездействие, когато се иска изпълнение на такива задължения;
4. постоянният или настоящият адрес на взискателя или длъжника – по избор на взискателя по вземане за издръжка.
(2) Взискателят може да поиска от съдебния изпълнител по своя постоянен адрес налагане на запор или възбрана върху вещи и вземания на длъжника, независимо че по правилата на ал. 1 изпълнителните действия подлежат на извършване от друг съдебен изпълнител. След налагане на запора или възбраната съдебният изпълнител препраща изпълнителното дело на надлежния съдебен изпълнител, който да извърши опис и продан на вещите.
(3) Когато изпълнението е насочено към парични вземания на длъжника от трето задължено лице с постоянен адрес или седалище в друг съдебен район, изпълнителното дело не се препраща.
Съдебният изпълнител е длъжен да изпрати на длъжника покана за доброволно изпълнение на задължението, което следва да се извърши в двуседмичен срок от получаване на уведомлението. В поканата на длъжника се съобщават наложените запори и възбрани Прилага се и копие от подлежащия на изпълнение акт. Когато съдебният изпълнител преминава от един начин на изпълнение към друг, той следва да съобщи на длъжника това обстоятелство писмено /чл. 428 ГПК/.
В случаите когато при започване на принудителното изпълнение длъжинкът няма постоянен или настоящ адрес, районният съдия, по искане на взискателя, назначава особен представител на длъжника /чл. 430 ГПК/.
Може да се изпълнява по отношение на следното имущество на длъжника:

• движими вещи,
• трудово възнаграждение,
• доходи от недвижим имот, вкл. Ренти, наеми и др.,
• банкови сметки,
• недвижими имоти,
• акции и облигации в капитала на търговски дружества,
• вещи – движими и недвижими в режим на съсобственост или на съпружеска общност.

Съгласно чл. 442 ГПК взискателят може да насочи изпълнението върху всяка вещ или вземане на длъжника.
Според чл. 444 ГПК несеквестируеми вещи са:

1. вещи за обикновено употребление на длъжника и неговото семейство, съгласно одобрен от Министерския съвет списък,
2. необходимата храна на длъжника и неговото семейство за един месец, а за земеделските стопани – до нова реколта или равностойността й в други земеделски произведения,
3. необходимите горива за отопление, готвене и осветление за три месеца,
4. необходимите на длъжника машини и съоръжения за упражняване на занятието или професията му,
5. част от земите на длъжника /съотв. до 5 дка лозя и градини и до 30 дка ниви/,
6. необходимото количество работен добитък при животновъдите,
7. жилището на длъжника, како е единствено за него и за членовете на семейството му, независимо от това дали длъжникът живее в него по норми определени в Наредба на Министерския съвет.

Едновременно с поканата за доброволно изпълнение до длъжника съдебният изпълнител посочва и денят, в който ще се извърши описът, а когато изпълнението се насочва върху недвижим имот – съдебният изпълнител изпраща писмо до службата по вписванията за налагане на възбрана.
Запорът върху движима вещ или вземане се налага с извършване на опис.
Действието на запора и възбраната по отношение на длъжника е следното:
От момента на тяхното налагане длъжникът се лишава от правото да се разпорежда с вземането или с вещта /движима или недвижима/ и не може под страх от наказателна отговорност да я изменя, поврежда или унищожава. Тези последици настъпват от момента на получаване от него на призовката за доброволно изпълнение.
Действието на запора и възбраната по отношение на взискателя е следното:
Според чл. 452, ал. 1 ГПК всички извършени от длъжника разпореждания със запорираната вещ или вземане след запора са недействителни спрямо взискателя и присъединилите се кредитори, освен в предвидените специално в закона изключения – чл. 78 Закона за собствеността.
Когато изпълнението е насочено върху недвижим имот, недействителността има действие само за извършените след вписване на възбраната разпореждания /чл. 462, ал. 2 ГПК/.
Законът не определя период за валидност на тези мерки. Те са предвидени за удовлетворяване вземането на взискателя, поради което са валидни до приключване на изпълнителното производство.

ВЪЗМОЖНОСТ ЗА ОБЖАЛВАНЕ НА НАЛОЖЕНИТЕ МЕРКИ?

Защитата в изпълнителния процес е уредена в Глава 39, раздел І и ІІ ГПК.
Изпълнителните действия, включително и мерките за принудително изпълнение могат да бъдат обжалвани от следните лица:

• Взискателя – когато съдебният изпълнител откаже да извърши определено действие, респ. да наложи определена мярка,
• Длъжника – постановлението, с което съдебният изпълнител му налага глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което се смята за несеквестируемо, както и отнемането на движима вещ или отстраняването му от недвижим имот поради ненадлежно уведомяване от страна на съдебния изпълнител,
• Трето лице – само когато изпълнението е насочено върху вещ, които в деня на запора, възбраната или предаването, се намират в негово владение,
• Участвалия в публична продан на недвижим имот – може да обжалва само постановлението за възлагане и то само този участник, който е внесъл задатък до последния ден на проданта,
• Въвод във владение на недвижим имот може да се обжалва само от това трето лице, което е било във владение на имота преди предявяване на иска, решението по който се изпълнява /чл. 435 ГПК/.

Според чл. 436 ГПК жалбите се подават в 7-дневен срок от извършване от страна на съдебния изпълнител на съответното изпълнително действие чрез съдебния изпълнител до Окръжния съд по мястото на изпълнението.
Тези жалби се разглеждат в закрито заседание, с изключение на жалбите, подадени от трети лица, които се разглеждат в открито заседание с призоваване на всички страни по изпълнителното производство. Срокът за постановяване на решение по тях е едномесечен.
Подадената жалба не спира действията по изпълнението, но съдът, по своя преценка може да постанови изпълнителното производство да бъде спряно до произнасяне по оплакванията в жалбата, за което незабавно се уведомява съдебният изпълнител /чл. 438 ГПК/.
Практиката показва, че много хора смятат, че ще се справят сами в производството по принудителното изпълнение, а и не само в него. Разбира се това е голяма заблуда и сериозна грешка често водеща след себе си непоправими последици и пропуснати възможности.
Не трябва да се забравя, че правото е специфична материя и съветвам хората винаги, когато имат проблем да се допитват до квалифицирана помощ.
В повечето случаи  няколкото десетки или стотици лева похарчени за компетентна помощ  биха ви спестили значително повече средства, безсънни нощи.