ПРИНУДИТЕЛНОТО ИЗПЪЛНЕНИЕ
е финалът на съдебния процес. То включва в себе си възможността на ищеца, в чиято полза е постановено съдебното решение да изисква от съответния орган на изпълнение да предприеме всички действия, включени в неговите правомощия и визирани в закона с цел удовлетворяване на вземането му.За да възникне правото на принудително изпълнение необходимо е да съществува притезание, което да се нуждае от принудително удовлетворяване, тъй като не е доброволно удовлетворено и съответен изпълнителен титул.
Мерки на принудително изпълнение:
- запор на движими вещи,
- възбрана на недвижими имоти,
- опис и оценка на недвижим имот,
- извършване на публична продан на недвижим имот,
- запор върху банкови сметки на длъжника,
- запор върху МПС,
- въвод във владение,
- принудително отнемане на движими вещи,
- изпълнение върху дялове в търговско дружество,
- изпълнение на задължение за предаване на дете,
- изпълнение върху вещи съпружеска имуществена общност.
т. 1. – влезлите в сила решения и определения на съдилищата, осъдителните решения на въззивните съдилища, заповедите за изпълнение, съдебно-спогодителните протоколи, решенията и заповедите за изпълнение, които които подлежат или по които е допуснато предварително или незабавно изпълнение, както и решенията на арбитражните съдилища и сключените пред тях спогодби по арбитражни дела,
т. 2. – решенията, актовете и съдебно-спогодителните протоколи на чуждестранните съдилища, които подлежат на изпълнение на територията на Република България без нарочно производство,
т. 3. – решенията, актовете и съдебно-спогодителните протоколи на чуждестранните съдилища, както и решенията на чуждестранните арбитражни съдилища и сключените пред тях спогодби по арбитражни дела, по които е допуснатоо изпълнение на територията на република България.
Съгласно чл. 405 ГПК е необходимо да бъде подадена писмена молба, препис от която се връчва на длъжника.
Според чл. 405, ал. ІІ ГПК компетентните съдилища, които се произнасят по тези молби, са следните:
- в случаите на чл. 404, т. 1 ГПК: първоинстанционният съд, който е разглеждал делото или съдът, който е издал заповедта за изпълнение, а когато актът подлежи на незабавно изпълнение – съдът, който е постановил решението или заповедта за изпълнение.
- В случаите на чл. 404, т. 2 и т. 3 ГПК – съдът по допускането на изпълнението.
- По отношение решенията на местните арбитражни съдилища и сключените пред тях спогодби по арбитражни дела – Софийски градски съд.
В Република България съдебните изпълнители са:
- Държавни съдебни изпълнители
- Частни съдебни изпълнители.
За да започне процесът на принудителното изпълнение, необходимо е да се подаде писмена молба от заинтересованата страна до съдебния изпълнител – Държавен или частен, с приложен към нея изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение.. В молбата трябва да се посочи изпълнителният способ, който в течение на изпълнителното производство може да бъде променен /чл. 426 ГПК/.
Местната компетентност на съдебния изпълнител е уредена в чл. 427 ГПК.
Чл. 427. (1) Молбата за изпълнение се подава до съдебния изпълнител, в чийто район се намират:
1. движимите или недвижимите вещи, върху които е насочено изпълнението;
2. постоянният адрес или седалището на третото задължено лице, когато изпълнението е насочено върху вземания на длъжника към него;
3. местоизпълнението на задълженията за действие или бездействие, когато се иска изпълнение на такива задължения;
4. постоянният или настоящият адрес на взискателя или длъжника – по избор на взискателя по вземане за издръжка.
(2) Взискателят може да поиска от съдебния изпълнител по своя постоянен адрес налагане на запор или възбрана върху вещи и вземания на длъжника, независимо че по правилата на ал. 1 изпълнителните действия подлежат на извършване от друг съдебен изпълнител. След налагане на запора или възбраната съдебният изпълнител препраща изпълнителното дело на надлежния съдебен изпълнител, който да извърши опис и продан на вещите.
(3) Когато изпълнението е насочено към парични вземания на длъжника от трето задължено лице с постоянен адрес или седалище в друг съдебен район, изпълнителното дело не се препраща.
Съдебният изпълнител е длъжен да изпрати на длъжника покана за доброволно изпълнение на задължението, което следва да се извърши в двуседмичен срок от получаване на уведомлението. В поканата на длъжника се съобщават наложените запори и възбрани Прилага се и копие от подлежащия на изпълнение акт. Когато съдебният изпълнител преминава от един начин на изпълнение към друг, той следва да съобщи на длъжника това обстоятелство писмено /чл. 428 ГПК/.
В случаите когато при започване на принудителното изпълнение длъжинкът няма постоянен или настоящ адрес, районният съдия, по искане на взискателя, назначава особен представител на длъжника /чл. 430 ГПК/.
Може да се изпълнява по отношение на следното имущество на длъжника:
- движими вещи,
- трудово възнаграждение,
- доходи от недвижим имот, вкл. Ренти, наеми и др.,
- банкови сметки,
- недвижими имоти,
- акции и облигации в капитала на търговски дружества,
- вещи – движими и недвижими в режим на съсобственост или на съпружеска общност.
Според чл. 444 ГПК несеквестируеми вещи са:
- вещи за обикновено употребление на длъжника и неговото семейство, съгласно одобрен от Министерския съвет списък,
- необходимата храна на длъжника и неговото семейство за един месец, а за земеделските стопани – до нова реколта или равностойността й в други земеделски произведения,
- необходимите горива за отопление, готвене и осветление за три месеца,
- необходимите на длъжника машини и съоръжения за упражняване на занятието или професията му,
- част от земите на длъжника /съотв. до 5 дка лозя и градини и до 30 дка ниви/,
- необходимото количество работен добитък при животновъдите,
- жилището на длъжника, како е единствено за него и за членовете на семейството му, независимо от това дали длъжникът живее в него по норми определени в Наредба на Министерския съвет.
Запорът върху движима вещ или вземане се налага с извършване на опис.
Действието на запора и възбраната по отношение на длъжника е следното:
От момента на тяхното налагане длъжникът се лишава от правото да се разпорежда с вземането или с вещта /движима или недвижима/ и не може под страх от наказателна отговорност да я изменя, поврежда или унищожава. Тези последици настъпват от момента на получаване от него на призовката за доброволно изпълнение.
Действието на запора и възбраната по отношение на взискателя е следното:
Според чл. 452, ал. 1 ГПК всички извършени от длъжника разпореждания със запорираната вещ или вземане след запора са недействителни спрямо взискателя и присъединилите се кредитори, освен в предвидените специално в закона изключения – чл. 78 Закона за собствеността.
Когато изпълнението е насочено върху недвижим имот, недействителността има действие само за извършените след вписване на възбраната разпореждания /чл. 462, ал. 2 ГПК/.
Законът не определя период за валидност на тези мерки. Те са предвидени за удовлетворяване вземането на взискателя, поради което са валидни до приключване на изпълнителното производство.
ВЪЗМОЖНОСТ ЗА ОБЖАЛВАНЕ НА НАЛОЖЕНИТЕ МЕРКИ?
Защитата в изпълнителния процес е уредена в Глава 39, раздел І и ІІ ГПК.Изпълнителните действия, включително и мерките за принудително изпълнение могат да бъдат обжалвани от следните лица:
- Взискателя – когато съдебният изпълнител откаже да извърши определено действие, респ. да наложи определена мярка,
- Длъжника – постановлението, с което съдебният изпълнител му налага глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което се смята за несеквестируемо, както и отнемането на движима вещ или отстраняването му от недвижим имот поради ненадлежно уведомяване от страна на съдебния изпълнител,
- Трето лице – само когато изпълнението е насочено върху вещ, които в деня на запора, възбраната или предаването, се намират в негово владение,
- Участвалия в публична продан на недвижим имот – може да обжалва само постановлението за възлагане и то само този участник, който е внесъл задатък до последния ден на проданта,
- Въвод във владение на недвижим имот може да се обжалва само от това трето лице, което е било във владение на имота преди предявяване на иска, решението по който се изпълнява /чл. 435 ГПК/.
Тези жалби се разглеждат в закрито заседание, с изключение на жалбите, подадени от трети лица, които се разглеждат в открито заседание с призоваване на всички страни по изпълнителното производство. Срокът за постановяване на решение по тях е едномесечен.
Подадената жалба не спира действията по изпълнението, но съдът, по своя преценка може да постанови изпълнителното производство да бъде спряно до произнасяне по оплакванията в жалбата, за което незабавно се уведомява съдебният изпълнител /чл. 438 ГПК/.
Практиката показва, че много хора смятат, че ще се справят сами в производството по принудителното изпълнение, а и не само в него. Разбира се това е голяма заблуда и сериозна грешка често водеща след себе си непоправими последици и пропуснати възможности.
Не трябва да се забравя, че правото е специфична материя и съветвам хората винаги, когато имат проблем да се допитват до квалифицирана помощ.
В повечето случаи няколкото десетки или стотици лева похарчени за компетентна помощ биха ви спестили значително повече средства, безсънни нощи.
0 коментара:
Публикуване на коментар