Българският Граждански процесуален кодекс предвижда възможността в полза на кредитора и по негово искане да бъде постановено незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист.
ГПК изрично изброява в чл.417 хипотезите, при които кредитора може да поиска издаване на Заповед за изпълнение.
Какво на практика означава това?
Чл. 417. Заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение и когато вземането, независимо от неговата цена, се основава на:
1. акт на административен орган, по който допускането на изпълнението е възложено на гражданските съдилища;
2. документ или извлечение от счетоводни книги, с които се установяват вземания на държавните учреждения, общините и банките;
3. нотариален акт, спогодба или друг договор с нотариална заверка на подписите относно съдържащите се в тях задължения за заплащане на парични суми или други заместими вещи, както и задължения за предаване на определени вещи;
4. извлечение от регистъра на особените залози за вписано обезпечение и за започване на изпълнението – относно предаването на заложени вещи;
5. извлечение от регистъра на особените залози за вписан договор за продажба със запазване на собствеността до изплащане на цената или договор за лизинг – относно връщането на продадени или отдадени на лизинг вещи;
6. договор за залог или ипотечен акт по чл. 160 и чл. 173, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите;
7. влязъл в сила акт за установяване на частно държавно или общинско вземане, когато изпълнението му става по реда на този кодекс;
8. акт за начет;
9. запис на заповед, менителница или приравнена на тях друга ценна книга на заповед, както и облигация или купони по нея.
Според разпоредбата на този член заповед за изпълнение, т.е. изпълнителен лист срещу длъжник, съдът може да издаде без да призовава длъжника.
Тази процедура може да е законосъобразна, когато задължението е следствие на нотариален акт, спогодба или друг договор (т.3), извлечение от регистъра на особените залози ( т.4 и 5), договор за залог или ипотечен акт (т.6), запис на заповед, менителница и пр. (т.9), т.е. когато имаме съгласието на страната по сделката, която е длъжник, изпълнението да започне без допълнителна съдебна процедура.
Когато обаче имаме акт на административен орган (т.1), акт за установяване на частно държавно или общинско вземане ( т.7), акт за начет (т.8), независимо че страната, която е обявена за нарушител или за длъжник е уведомена чрез този акт каква е глобата или задължението, което му е определил административният орган, редно е този административен акт да мине през съда. Съдът да го прецени както по основание, така и по същество, т.е. по размер, ако лицето (нарушителят, длъжникът) оспорва изцяло или отчасти действията на този административен орган.
Ако приемем актовете на административните органи за безапелационни доказателства, това означава да разтворим още по-широко врати за произвол на държавната и общинската администрация, да насърчаваме корупцията и организираната престъпност.
Именно затова чл. 6 на Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи (а тази конвенция има предимство пред вътрешното ни законодателство по силата на чл. 5(4) на конституцията) разпорежда: “Всяко лице, при решаването на правен спор относно неговите граждански права и задължения или основателността на каквото и да е наказателно обвинение срещу него, има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона. Съдебното решение се обявява публично, но пресата и публиката могат да бъдат отстранявани по време на целия или на част от съдебния процес в интерес на нравствеността, обществената и националната сигурност в едно демократично общество, когато това се изисква от интересите на непълнолетните лица или за защита на личния живот на страните по делото или, само в необходимата според съда степен, в случаите, когато поради особени обстоятелства публичността би нанесла вреда на интересите на правосъдието. В тези случаи задължение на съда е да мотивира основанията си за тези ограничения.”
Проблемът е фундаментален от гледна точка на философията на правото и неслучайно се регламентира в чл. 6 на Европейската конвенция. В правовите държави държавната власт се разделя на законодателна, изпълнителна и съдебна (чл.8 на Конституцията на РБ). Задължителни за всички държавни органи, за организациите и гражданите са законите и решенията на Народното събрание (чл.86 ал.2 на конституцията). Актовете на изпълнителната власт (т.е. на държавната администрация и на общинските власти) не могат да задължават гражданите и обществото. Те се издават въз основа и в изпълнение на законите (чл. 114, 115, 116(1) на конституцията) и тяхната цел е да подпомагат и улесняват държавните и общинските служители в действията им по прилагането на законите.
Не би могло и да бъде другояче. Изпълнителната власт затова се нарича изпълнителна, за да изпълнява волята на народа така, както е разписано в конституцията. Една наредба например, не може да задължава непосредствено гражданите, но ако тази наредба е издадена в стриктно съответствие със закона, то законът, на който се позовава наредбата, а не самата наредба задължава гражданите. Така е в правовите държави. Така е разписал и Върховният законодател – Седмото Велико народно събрание.
Що се отнася до т. 2 на чл. 417 ГПК – изпълнителен лист да се издава въз основа на документ или извлечение от счетоводните книги, без съдът да призовава лицето, обявено за длъжник, това е абсурд, съществуващ вероятно само в нашето “право”. На какво правно основание се допуска, че документът или извлечението от счетоводни книги вярно отразява съдържащите се в него факти и обстоятелства, а не е документ с невярно съдържание?
Да вземем случаите с “Топлофикация”: нито една нейна фактура не може да бъде доказана в съда нито по размер, нито по основание. Затова различни лобита са наложили противоконституционния текст на чл. 417 в ГПК. Именно по силата на този противоконституционен текст десетки хиляди граждани научават, без да е имало справедливо и публично гледане на делото им в съда, че срещу тях вече има влязла в сила заповед за изпълнение.
Още по-интересна е правната възможност заложена в т.2, в която единствено на банките е дадена изрична възможност да се възползват от разпоредбата и са приравнени на държавата и общините, когато трябва да събират вземания, въпреки че банките са частни субекти. И не би трябвало да се ползват с облекчените възможности, дадени на държавата. Защо банките в България са освободени от задължението на всички останали гражданско правни субекти да водят в такива случаи състезателно производство и да доказват тези свои права, а вместо това имат шанса с една заповед да се снабдят с осъдителен акт?
Веднъж снабдил се със съдебно изпълнително основание кредиторът ви има възможността да стартира процедура по принудително събиране на своето вземане – изпълнително дело.
Обжалването на разпореждането за издаване на заповед за незабавно изпълнение не спира същото, но ако е добре проведено може да доведе до обезсилване на заповедта и изпълнителния лист и най-важното - до прекратяване на изпълнителното дело.Разпореждането се обжалва пред въззивния съд с частна жалба в двуседмичен срок от връчването на длъжника на ПДИ/ призовка за доброволно изпълнение / заедно с препис от заповедта за незабавно изпълнение от съдебен изпълнител.
ГПК изрично изброява в чл.417 хипотезите, при които кредитора може да поиска издаване на Заповед за изпълнение.
Какво на практика означава това?
Чл. 417. Заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение и когато вземането, независимо от неговата цена, се основава на:
1. акт на административен орган, по който допускането на изпълнението е възложено на гражданските съдилища;
2. документ или извлечение от счетоводни книги, с които се установяват вземания на държавните учреждения, общините и банките;
3. нотариален акт, спогодба или друг договор с нотариална заверка на подписите относно съдържащите се в тях задължения за заплащане на парични суми или други заместими вещи, както и задължения за предаване на определени вещи;
4. извлечение от регистъра на особените залози за вписано обезпечение и за започване на изпълнението – относно предаването на заложени вещи;
5. извлечение от регистъра на особените залози за вписан договор за продажба със запазване на собствеността до изплащане на цената или договор за лизинг – относно връщането на продадени или отдадени на лизинг вещи;
6. договор за залог или ипотечен акт по чл. 160 и чл. 173, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите;
7. влязъл в сила акт за установяване на частно държавно или общинско вземане, когато изпълнението му става по реда на този кодекс;
8. акт за начет;
9. запис на заповед, менителница или приравнена на тях друга ценна книга на заповед, както и облигация или купони по нея.
Според разпоредбата на този член заповед за изпълнение, т.е. изпълнителен лист срещу длъжник, съдът може да издаде без да призовава длъжника.
Тази процедура може да е законосъобразна, когато задължението е следствие на нотариален акт, спогодба или друг договор (т.3), извлечение от регистъра на особените залози ( т.4 и 5), договор за залог или ипотечен акт (т.6), запис на заповед, менителница и пр. (т.9), т.е. когато имаме съгласието на страната по сделката, която е длъжник, изпълнението да започне без допълнителна съдебна процедура.
Когато обаче имаме акт на административен орган (т.1), акт за установяване на частно държавно или общинско вземане ( т.7), акт за начет (т.8), независимо че страната, която е обявена за нарушител или за длъжник е уведомена чрез този акт каква е глобата или задължението, което му е определил административният орган, редно е този административен акт да мине през съда. Съдът да го прецени както по основание, така и по същество, т.е. по размер, ако лицето (нарушителят, длъжникът) оспорва изцяло или отчасти действията на този административен орган.
Ако приемем актовете на административните органи за безапелационни доказателства, това означава да разтворим още по-широко врати за произвол на държавната и общинската администрация, да насърчаваме корупцията и организираната престъпност.
Именно затова чл. 6 на Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи (а тази конвенция има предимство пред вътрешното ни законодателство по силата на чл. 5(4) на конституцията) разпорежда: “Всяко лице, при решаването на правен спор относно неговите граждански права и задължения или основателността на каквото и да е наказателно обвинение срещу него, има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона. Съдебното решение се обявява публично, но пресата и публиката могат да бъдат отстранявани по време на целия или на част от съдебния процес в интерес на нравствеността, обществената и националната сигурност в едно демократично общество, когато това се изисква от интересите на непълнолетните лица или за защита на личния живот на страните по делото или, само в необходимата според съда степен, в случаите, когато поради особени обстоятелства публичността би нанесла вреда на интересите на правосъдието. В тези случаи задължение на съда е да мотивира основанията си за тези ограничения.”
Проблемът е фундаментален от гледна точка на философията на правото и неслучайно се регламентира в чл. 6 на Европейската конвенция. В правовите държави държавната власт се разделя на законодателна, изпълнителна и съдебна (чл.8 на Конституцията на РБ). Задължителни за всички държавни органи, за организациите и гражданите са законите и решенията на Народното събрание (чл.86 ал.2 на конституцията). Актовете на изпълнителната власт (т.е. на държавната администрация и на общинските власти) не могат да задължават гражданите и обществото. Те се издават въз основа и в изпълнение на законите (чл. 114, 115, 116(1) на конституцията) и тяхната цел е да подпомагат и улесняват държавните и общинските служители в действията им по прилагането на законите.
Не би могло и да бъде другояче. Изпълнителната власт затова се нарича изпълнителна, за да изпълнява волята на народа така, както е разписано в конституцията. Една наредба например, не може да задължава непосредствено гражданите, но ако тази наредба е издадена в стриктно съответствие със закона, то законът, на който се позовава наредбата, а не самата наредба задължава гражданите. Така е в правовите държави. Така е разписал и Върховният законодател – Седмото Велико народно събрание.
Що се отнася до т. 2 на чл. 417 ГПК – изпълнителен лист да се издава въз основа на документ или извлечение от счетоводните книги, без съдът да призовава лицето, обявено за длъжник, това е абсурд, съществуващ вероятно само в нашето “право”. На какво правно основание се допуска, че документът или извлечението от счетоводни книги вярно отразява съдържащите се в него факти и обстоятелства, а не е документ с невярно съдържание?
Да вземем случаите с “Топлофикация”: нито една нейна фактура не може да бъде доказана в съда нито по размер, нито по основание. Затова различни лобита са наложили противоконституционния текст на чл. 417 в ГПК. Именно по силата на този противоконституционен текст десетки хиляди граждани научават, без да е имало справедливо и публично гледане на делото им в съда, че срещу тях вече има влязла в сила заповед за изпълнение.
Още по-интересна е правната възможност заложена в т.2, в която единствено на банките е дадена изрична възможност да се възползват от разпоредбата и са приравнени на държавата и общините, когато трябва да събират вземания, въпреки че банките са частни субекти. И не би трябвало да се ползват с облекчените възможности, дадени на държавата. Защо банките в България са освободени от задължението на всички останали гражданско правни субекти да водят в такива случаи състезателно производство и да доказват тези свои права, а вместо това имат шанса с една заповед да се снабдят с осъдителен акт?
Веднъж снабдил се със съдебно изпълнително основание кредиторът ви има възможността да стартира процедура по принудително събиране на своето вземане – изпълнително дело.
Обжалването на разпореждането за издаване на заповед за незабавно изпълнение не спира същото, но ако е добре проведено може да доведе до обезсилване на заповедта и изпълнителния лист и най-важното - до прекратяване на изпълнителното дело.Разпореждането се обжалва пред въззивния съд с частна жалба в двуседмичен срок от връчването на длъжника на ПДИ/ призовка за доброволно изпълнение / заедно с препис от заповедта за незабавно изпълнение от съдебен изпълнител.
0 коментара:
Публикуване на коментар