BG Attorney

Порочните  практики на  банките  при  изготвяне  на  договори  за  потребителски  и ипотечни кредити  принуди  законодателят (разбира се не без намесата ЕС) да  „сътвори“   Закон   за  потребителския  кредит. Вътрешното ми убеждение е, законодателството ни в тази област е все още непълно и обслужващо частни интереси и се налагат още редица промени и допълнения за да можем да се гордеем с него, и най-важното да защитава правата и интересите на всички в еднаква степен.
Тези процеси няма да настъпят от самосебе си, необходими са усилията на много хора и най-вече  на решимостта на българските граждани да търсят и защитават правата си, а не да чакат някой друг да го стори вместо тях.
В  чл.7  на  същия  закон   изрично  е  посочено, че  Договорът  за  потребителски  кредит   се  изготвя  на  ясен  и  разбираем  език.
Какво  беше  положението  преди  влизането  в  сила  на  ЗПК/закона за потребителския кредит/ ?
Почти  всеки  втори  българин  разчита  на  кредитиране  от  някоя  банка. Това разбира се е нормално и необходимо. Разумното кредитиране е ключът към развитието на всяка икономика.
В  България -  банки -бол! За  да  се  пребори  с  голямата  конкуренция, всяка  се  стреми  да  предложи  по-примамливи  оферти  за  отпускане  на  кредити. Обещават  промоционален/ нисък/  лихвен  процент, обещават  намаляване  на  надбавката  върху  БЛП/базовия  лихвен  процент/ и  какво  ли  още  не…докато  уловът  клъвне. Маса от кредити бяха раздадени в завишение на пазарната стойност на представеното обезпечение /ипотека и др./
Всеки  кредитополучател  предварително  си  е  преценил  възможностите  за  обслужване  на  кредита  съобразно  месечния  си  доход. Няколко  месеца  всичко  върви  по  начертания  план, кредитът  се  обслужва  редовно  и  никой  няма  проблеми.  После  по  правило  кредитополучателят  бива  изненадан  било  с  уведомление  от  „неговата“ банка,  с  което  последната  го  уведомява за  увеличаване  на  лихвата  по отпуснатия  му   кредит,  било  изненадата  го  „причаква“  на  касата  при  внасяне  на  поредната  месечна  погасителна  вноска.
Повишаването  на  лихвите  върху  кредита  води  до  чувствително  увеличаване  на  размера  на  месечната  погасителна  вноска, а  последното  накърнява   финансовия  баланс   на  кредитополучателя. Той  прави  отчаяни  опити  да  спаси  положението, като  се  съгласява  да  внася   увеличената  месечна  вноска.Колко  месеца  ще  издържи? Започва  да закъснява   с  вноските  или  пък  да  ги  внася  на  части,  да  пропуска  вноски. Някои  банки  включват  силно  рестриктивни  условия  в предлаганите  от  тях  договори, например:  частичното  внасяне  дори  само  на  една  месечна  погасителна  вноска  води  до  предсрочна  изискуемост  на  целия  остатък  от  кредита,  други  банки  постигат  същия  резултат  с просрочването на една  до  три месечни погасителни вноски.
Не  е  изключено  банката  да  покаже  „милост“  и  да  предложи  на  нередовния  длъжник  преструктуриране/ предоговаряне/  на условията  по кредита,  което  задължително  означава  удължаване на срока, увеличен размер на лихви и вноски  и  прочие  такси  и  комисионни в  полза  на  банката  по  обслужването  на  кредита.
Образно  казано,  ако  при  сключването  на  договора  за  кредит  кредитополучателят  сам  си  е  надянал  примка  на  шията, то  затягането й е  въпрос  на  време  и  на  преценка  на“неговата“ банка.
ЗАЩО  СТАВА  ТАКА?
Причините  са  комплексни.  Една  от  най-важните  се  корени  в  поведението  на  самия  потребител-кандидат  за  кредит. Воден  от  нуждата  и   желанието  на  всяка  цена  да  получи   необходимия  му  кредит той  рядко  прочита  обемистия  проект  за  договор, подготвен  от оторизирани от банката лица,  пък  и  да  успее  да  го  прочете  едва  ли  всичко  ще  разбере.  Въпреки  това  не  търси  компетентен  съвет  и  подписва  всичко, което му се поднесе  с  нетърпение  в  очакване  на  сумата  по  кредита.
За  жалост  както  и  по-горе  споменах    радостта  на  кредитополучателя е  кратка. Трябва да се знае, че става въпрос за  нарушаване на закона и злоупотреба от страна на банките. Че, нормативни текстове в нашето законодателство противоречат напълно на европейското законодателство, с което трябва да се синхронизираме.  Нищожни са клаузите, с които банките едностранно  променят лихвите по кредитите или която и да е клауза от договора ви едностранно и следва да се върнем към класиката в договорното право, а именно – две страни равнопоставено да решават какви да бъдат взаимоотношенията им.
Тази нищожност обаче трябва да бъде прогласена от съда.
Нищожни са също всички (макар и надлежно подписани от потребителите) неравностойни клаузи, такива, които не са били индивидуално договорени,  а  са изготвени от търговеца и  просто предоставени на потребителя да бъдат подписани.
пример: из  „    Договор  за  потребителски  кредит: „За  предоставения  кредит  КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ заплаща  лихва,  формирана от  базов  лихвен  процент   за  този  вид  кредит,ОПРЕДЕЛЯН  ПЕРИОДИЧНО  ОТ  КРЕДИТОРА/БАНКАТА/.По  нейно   усмотрение,  без  участието  на  кредитополучателя,  който  само  трябва  да  се  съгласява    и  да  плаща  по-високите  лихви.
Банка  сама  решава  как,   кога  и  с  колко  %   да   повишава  лихвения  процент  по  отпуснатите  кредити,  но  за  повечето  случаи  важи  следното:
Предвидената  по  договора  за  потребителски кредит  лихва,  която  следва  да  заплати  кредитополучателят  представлява  ЦЕНАТА  НА  КРЕДИТА. Чрез  едностранното  и следователно,  неправомерно  увеличаване  размера  на  лихвите  ТЯ  нараства  непрекъснато  и  в  края  на  изтичането на срока на  договора  е  МНОГО  ПО-ВИСОКА. За  сметка  на  потребителя,  който  бива  ощетен  поради  смяна  на  правилата  само  от   едната    страна   по  договора.

Напоследък в следствие на влошеното състояние на икономиката все повече хора изпитват трудности да обслужват своите кредити, лизинги към банки и други финансови формирования.
Имате    лош,  необслужван  кредит, изпитвате трудности по отношение на месечните Ви лизингови вноски?
Такъв  е всеки,  по  който  не  сте  внесли  от  една  до  три  и  повече  месечни  погасителни  вноски. Продължавате  да  внасяте  изцяло  или  частично  месечните си погасителни  вноски  по  договора  за  кредит/лизинг и си  мислите,  че  всичко  е  наред.
Какво следва от това?
Кредиторът Ви изготвя и внася в съответния съд искане за издаване на Заповед за изпълнение. Когато искането отговаря на определени изисквания, съдът уважава искането и издава Заповед за изпълнение в определените от закона срокове, препис от нея се връчва на длъжника.
Когато със заявлението са представени документи изброени в чл.417, кредиторът може да поиска от съда да постанови незабавно изпълнение и да издаде изпълнителен лист.
В тези случаи,  НЕОЧАКВАНО   получавате   ПДИ/ призовка  за  доброволно  изпълнение / от  ЧСИ/частен  съдебен  изпълнител/ или държавен съдебен изпълнител,  към  която  е  приложена  Заповед  за  незабавно изпълнение/.  По  правило  се  търси  сума  много  по-голяма  по  размер  от  този на получения от вас  кредит. Това е така, защото към дължимата от Вас сума са прибавени лихви и разходите по издаване на заповедтта за изпълнение.
СРЕЩУ  ВАС    БАНКАТА  /кредиторът/ Е   ОБРАЗУВАЛА   ИЗПЪЛНИТЕЛНО  ДЕЛО   И  ТЪРСИ   СЪДЕБНО  ИЗПЪЛНЕНИЕ !!! Що  е  то  и  как  да  се  защитим  от  него? Банките  са  облагодетелствувани от закона.
Те  разполагат  с  правна  възможност  само  със  заявление (без да завеждат съдебно дело)  до  съответния  районен  съд,  към  което  са  приложили  „извлечение  от  счетоводни  книги“  на  банката  в  три  дневен  срок  да  се  снабдят със  Заповед  за  незабавно  изпълнение  и   с  изпълнителен  лист  срещу  кредитополучателя- длъжник.
Трябва да знаете, че механизмите за това са страшни. Законът в България по неизвестна причина приравнява банките към общини и държавни институции, когато трябва да събират вземания, въпреки че банките са частни субекти. И не би трябвало да се ползват с облекчените възможности, дадени на държавни субекти.
Питам:  “Защо банките в България са освободени от задължението на всички останали частно-правни субекти да водят в такива случаи състезателно производство и да доказват тези свои права, а вместо това имат шанса с една заповед да смачкат човека?”
Защо е нарушен в този случай прогласения в правото принцип, че всеки „Има право на справедлив съдебен процес“?
Повечето  банки  предпочитат да  работят  с  частни  съдебни  изпълнители, за  тях  не  е  проблем  да  заплатят  високите  такси  за  образуване  на  изпълнителното дело  и за  действията /запори,  възбрани, описи и продажба  на  движими  и  недвижими  вещи/,  които  ще  поискат  от  съдебния  изпълнител  да  извърши  срещу  длъжниковото  имущество  с  цел  да  събере  по  принудителен  ред  вземането  на  банката. Всички  такси  по  изпълнението  се  прибавят  към  дълга  на  длъжника  и  го  увеличават.
ЗАЩИТА  НА  ДЛЪЖНИКА  СРЕЩУ  СЪДЕБНОТО  ИЗПЪЛНЕНИЕ
Разбира  се, съдебният  изпълнител  първо  ще  изпрати  на  длъжника  покана  за  доброволно  изпълнение /ПДИ/,  ще  му  даде  14 дневен срок за  доброволно  изпълнене  -  СПАСИТЕЛЕН  ПОЯС  ЗА  ДЛЪЖНИКА.
АТАКАТА  Е  НАЙ-ДОБРАТА  ЗАЩИТА, принцип известен от древността!
целта-  ОБЕЗСИЛВАНЕ  НА  ЗАПОВЕДТА   И  ИЗП.  ЛИСТ
КАК  СТАВА  ТОВА?
В  14  дневен срок от  получаването  на  ПДИ,  длъжникът  може:
1/  Да  подаде  възражение  до  съда,  издал  заповедта   и  изпълнителния  лист  срещу  него.
Възражението  не  е  свободен  текст, а е по  образец:
ПОСЛЕДИЦА:
Ако  в  едномесечен  срок  банката  не  предяви  иск  пред  съда,  за  да  докаже  вземането  си  срещу  длъжника -  съдът  е  длъжен  да  обезсили  заповедта  и  изп. лист следва: прекратяване    на  изпълнителното дело.
2/ Да  подаде  частна  жалба   срещу  Разпореждането  на  съда,  с  което  е  наредил  издаването  на  Заповедта  за  незабавно  изпълнение. ПОСЛЕДИЦА:
При  уважаване  на  частната  жалба   се  обезсилват  заповедта  и  изпълнителния  лист. Следва : прекратяване  на  изпълнителното  дело  при  Съдебния  изпълнител. следва  продължение