Показват се публикациите с етикет несеквестируеми вещи. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет несеквестируеми вещи. Показване на всички публикации
Напоследък в следствие на влошеното състояние на икономиката все повече хора изпитват трудности да обслужват своите кредити, лизинги към банки и други финансови формирования.
Имате лош, необслужван кредит, изпитвате трудности по отношение на месечните Ви лизингови вноски?
Такъв е всеки, по който не сте внесли от една до три и повече месечни погасителни вноски. Продължавате да внасяте изцяло или частично месечните си погасителни вноски по договора за кредит/лизинг и си мислите, че всичко е наред.
Какво следва от това?
Кредиторът Ви изготвя и внася в съответния съд искане за издаване на Заповед за изпълнение. Когато искането отговаря на определени изисквания, съдът уважава искането и издава Заповед за изпълнение в определените от закона срокове, препис от нея се връчва на длъжника.
Когато със заявлението са представени документи изброени в чл.417, кредиторът може да поиска от съда да постанови незабавно изпълнение и да издаде изпълнителен лист.
В тези случаи, НЕОЧАКВАНО получавате ПДИ/ призовка за доброволно изпълнение / от ЧСИ/частен съдебен изпълнител/ или държавен съдебен изпълнител, към която е приложена Заповед за незабавно изпълнение/. По правило се търси сума много по-голяма по размер от този на получения от вас кредит. Това е така, защото към дължимата от Вас сума са прибавени лихви и разходите по издаване на заповедтта за изпълнение.
СРЕЩУ ВАС БАНКАТА /кредиторът/ Е ОБРАЗУВАЛА ИЗПЪЛНИТЕЛНО ДЕЛО И ТЪРСИ СЪДЕБНО ИЗПЪЛНЕНИЕ !!! Що е то и как да се защитим от него? Банките са облагодетелствувани от закона.
Те разполагат с правна възможност само със заявление (без да завеждат съдебно дело) до съответния районен съд, към което са приложили „извлечение от счетоводни книги“ на банката в три дневен срок да се снабдят със Заповед за незабавно изпълнение и с изпълнителен лист срещу кредитополучателя- длъжник.
Трябва да знаете, че механизмите за това са страшни. Законът в България по неизвестна причина приравнява банките към общини и държавни институции, когато трябва да събират вземания, въпреки че банките са частни субекти. И не би трябвало да се ползват с облекчените възможности, дадени на държавни субекти.
Питам: “Защо банките в България са освободени от задължението на всички останали частно-правни субекти да водят в такива случаи състезателно производство и да доказват тези свои права, а вместо това имат шанса с една заповед да смачкат човека?”
Защо е нарушен в този случай прогласения в правото принцип, че всеки „Има право на справедлив съдебен процес“?
Повечето банки предпочитат да работят с частни съдебни изпълнители, за тях не е проблем да заплатят високите такси за образуване на изпълнителното дело и за действията /запори, възбрани, описи и продажба на движими и недвижими вещи/, които ще поискат от съдебния изпълнител да извърши срещу длъжниковото имущество с цел да събере по принудителен ред вземането на банката. Всички такси по изпълнението се прибавят към дълга на длъжника и го увеличават.
ЗАЩИТА НА ДЛЪЖНИКА СРЕЩУ СЪДЕБНОТО ИЗПЪЛНЕНИЕ
Разбира се, съдебният изпълнител първо ще изпрати на длъжника покана за доброволно изпълнение /ПДИ/, ще му даде 14 дневен срок за доброволно изпълнене - СПАСИТЕЛЕН ПОЯС ЗА ДЛЪЖНИКА.
АТАКАТА Е НАЙ-ДОБРАТА ЗАЩИТА, принцип известен от древността!
целта- ОБЕЗСИЛВАНЕ НА ЗАПОВЕДТА И ИЗП. ЛИСТ
КАК СТАВА ТОВА?
В 14 дневен срок от получаването на ПДИ, длъжникът може:
1/ Да подаде възражение до съда, издал заповедта и изпълнителния лист срещу него.
Възражението не е свободен текст, а е по образец:
ПОСЛЕДИЦА:
Ако в едномесечен срок банката не предяви иск пред съда, за да докаже вземането си срещу длъжника - съдът е длъжен да обезсили заповедта и изп. лист следва: прекратяване на изпълнителното дело.
2/ Да подаде частна жалба срещу Разпореждането на съда, с което е наредил издаването на Заповедта за незабавно изпълнение. ПОСЛЕДИЦА:
При уважаване на частната жалба се обезсилват заповедта и изпълнителния лист. Следва : прекратяване на изпълнителното дело при Съдебния изпълнител. следва продължение
READ MORE
Имате лош, необслужван кредит, изпитвате трудности по отношение на месечните Ви лизингови вноски?
Такъв е всеки, по който не сте внесли от една до три и повече месечни погасителни вноски. Продължавате да внасяте изцяло или частично месечните си погасителни вноски по договора за кредит/лизинг и си мислите, че всичко е наред.
Какво следва от това?
Кредиторът Ви изготвя и внася в съответния съд искане за издаване на Заповед за изпълнение. Когато искането отговаря на определени изисквания, съдът уважава искането и издава Заповед за изпълнение в определените от закона срокове, препис от нея се връчва на длъжника.
Когато със заявлението са представени документи изброени в чл.417, кредиторът може да поиска от съда да постанови незабавно изпълнение и да издаде изпълнителен лист.
В тези случаи, НЕОЧАКВАНО получавате ПДИ/ призовка за доброволно изпълнение / от ЧСИ/частен съдебен изпълнител/ или държавен съдебен изпълнител, към която е приложена Заповед за незабавно изпълнение/. По правило се търси сума много по-голяма по размер от този на получения от вас кредит. Това е така, защото към дължимата от Вас сума са прибавени лихви и разходите по издаване на заповедтта за изпълнение.
СРЕЩУ ВАС БАНКАТА /кредиторът/ Е ОБРАЗУВАЛА ИЗПЪЛНИТЕЛНО ДЕЛО И ТЪРСИ СЪДЕБНО ИЗПЪЛНЕНИЕ !!! Що е то и как да се защитим от него? Банките са облагодетелствувани от закона.
Те разполагат с правна възможност само със заявление (без да завеждат съдебно дело) до съответния районен съд, към което са приложили „извлечение от счетоводни книги“ на банката в три дневен срок да се снабдят със Заповед за незабавно изпълнение и с изпълнителен лист срещу кредитополучателя- длъжник.
Трябва да знаете, че механизмите за това са страшни. Законът в България по неизвестна причина приравнява банките към общини и държавни институции, когато трябва да събират вземания, въпреки че банките са частни субекти. И не би трябвало да се ползват с облекчените възможности, дадени на държавни субекти.
Питам: “Защо банките в България са освободени от задължението на всички останали частно-правни субекти да водят в такива случаи състезателно производство и да доказват тези свои права, а вместо това имат шанса с една заповед да смачкат човека?”
Защо е нарушен в този случай прогласения в правото принцип, че всеки „Има право на справедлив съдебен процес“?
Повечето банки предпочитат да работят с частни съдебни изпълнители, за тях не е проблем да заплатят високите такси за образуване на изпълнителното дело и за действията /запори, възбрани, описи и продажба на движими и недвижими вещи/, които ще поискат от съдебния изпълнител да извърши срещу длъжниковото имущество с цел да събере по принудителен ред вземането на банката. Всички такси по изпълнението се прибавят към дълга на длъжника и го увеличават.
ЗАЩИТА НА ДЛЪЖНИКА СРЕЩУ СЪДЕБНОТО ИЗПЪЛНЕНИЕ
Разбира се, съдебният изпълнител първо ще изпрати на длъжника покана за доброволно изпълнение /ПДИ/, ще му даде 14 дневен срок за доброволно изпълнене - СПАСИТЕЛЕН ПОЯС ЗА ДЛЪЖНИКА.
АТАКАТА Е НАЙ-ДОБРАТА ЗАЩИТА, принцип известен от древността!
целта- ОБЕЗСИЛВАНЕ НА ЗАПОВЕДТА И ИЗП. ЛИСТ
КАК СТАВА ТОВА?
В 14 дневен срок от получаването на ПДИ, длъжникът може:
1/ Да подаде възражение до съда, издал заповедта и изпълнителния лист срещу него.
Възражението не е свободен текст, а е по образец:
ПОСЛЕДИЦА:
Ако в едномесечен срок банката не предяви иск пред съда, за да докаже вземането си срещу длъжника - съдът е длъжен да обезсили заповедта и изп. лист следва: прекратяване на изпълнителното дело.
2/ Да подаде частна жалба срещу Разпореждането на съда, с което е наредил издаването на Заповедта за незабавно изпълнение. ПОСЛЕДИЦА:
При уважаване на частната жалба се обезсилват заповедта и изпълнителния лист. Следва : прекратяване на изпълнителното дело при Съдебния изпълнител. следва продължение
Имущество и бъдещите вземания, които не могат да се отнемат се наричат несеквертируемо имущество или доход и чрез него законът предоставя възможност за защита на осъденото лице. Несеквертируеми могат да бъдат доходите и вещите на длъжника, в зависимост от това върху какво е насочено принудителното изпълнение. В този ред на мисли длъжникът може да предложи изпълнението да бъде насочено върху друга вещ или вземане. В ГПК и по-конкретно чл.444 са посочени несеквертируемите вещи на длъжника. В него се гласи следното „Изпълнението не може да бъде насочено върху следните вещи на длъжника – физическо лице:
1. вещи за обикновено употребление на длъжника и на неговото семейство, посочени в списък, приет от Министерския съвет;
2. необходимата храна на длъжника и неговото семейство за един месец, а за земеделските стопани – до нова реколта, или равностойността й в други земеделски произведения, ако няма такава;
3. необходимите горива за отопление, готвене и осветление за три месеца;
4. машините, инструментите, пособията и книгите, необходими лично на длъжника, упражняващ свободна професия, или на занаятчия за упражняване на неговото занятие;
5. земите на длъжника – земеделски стопанин: градини и лозя с площ общо до 5 дка или ниви или ливади с площ до 30 дка, и необходимите за воденето на стопанството машини и инвентар, както и торовете, средствата за растителна защита и семето за посев – за една година;
6. необходимите две глави работен добитък, една крава, пет глави дребен добитък, десет пчелни кошера и домашните птици, както и необходимата храна за изхранването им до нова реколта или до пускането на паша;
7. жилището на длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в него; ако жилището надхвърля жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му, определени с наредба на Министерския съвет, надвишаващата част от него се продава, ако са налице условията по чл. 39, ал. 2 от Закона за собствеността;
8. предвидените в друг закон вещи и вземания като неподлежащи на принудително изпълнение.”
Добре е да се знае обаче, че условието за несеквертируемост на вещите отпада, върху тях е учреден залог или ипотека и взискателят по делото е ипотекарния кредитор. Това означава, че вещите (движими или недвижими), предоставени на банката-кредитор при отпускането на заем не могат да бъдат несеквертируеми.
Пълния списък с несеквестируеми вещи на длъжник по ал. 1 на чл. 444, можете да прочетете е Постановление No 113 на Министерски съвет от 2003 г. (отворете стр. 2 на прикачения файл).
READ MORE
1. вещи за обикновено употребление на длъжника и на неговото семейство, посочени в списък, приет от Министерския съвет;
2. необходимата храна на длъжника и неговото семейство за един месец, а за земеделските стопани – до нова реколта, или равностойността й в други земеделски произведения, ако няма такава;
3. необходимите горива за отопление, готвене и осветление за три месеца;
4. машините, инструментите, пособията и книгите, необходими лично на длъжника, упражняващ свободна професия, или на занаятчия за упражняване на неговото занятие;
5. земите на длъжника – земеделски стопанин: градини и лозя с площ общо до 5 дка или ниви или ливади с площ до 30 дка, и необходимите за воденето на стопанството машини и инвентар, както и торовете, средствата за растителна защита и семето за посев – за една година;
6. необходимите две глави работен добитък, една крава, пет глави дребен добитък, десет пчелни кошера и домашните птици, както и необходимата храна за изхранването им до нова реколта или до пускането на паша;
7. жилището на длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в него; ако жилището надхвърля жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му, определени с наредба на Министерския съвет, надвишаващата част от него се продава, ако са налице условията по чл. 39, ал. 2 от Закона за собствеността;
8. предвидените в друг закон вещи и вземания като неподлежащи на принудително изпълнение.”
Добре е да се знае обаче, че условието за несеквертируемост на вещите отпада, върху тях е учреден залог или ипотека и взискателят по делото е ипотекарния кредитор. Това означава, че вещите (движими или недвижими), предоставени на банката-кредитор при отпускането на заем не могат да бъдат несеквертируеми.
Пълния списък с несеквестируеми вещи на длъжник по ал. 1 на чл. 444, можете да прочетете е Постановление No 113 на Министерски съвет от 2003 г. (отворете стр. 2 на прикачения файл).